Рейнир де Ридер беше двоен шампион в ONE, но слава не постигна

Когато Рейнир де Ридер спря да се занимава с джудо на шестнадесетгодишна възраст, битките изглеждаха свършили за известно време. Други неща като излизане с приятели бяха по-важни. Едва по време на обучението му по физиотерапия в Бреда сърбежът започна да се връща. Де Ридер искаше да се занимава и със спорт, освен да учи.

Джудото в Бреда не струваше много, така че той погледна по-далеч. Той открива школа по бразилско джиу-джицу чрез интернет. Първото впечатление ? Напълно безполезно. Начинаещи, ниско ниво и треньор, който не искаше да го обучава. Тръгна си с чувството, че BJJ не е за него. Но колега от неговия стаж каза, че той просто се е озовал в грешната зала. И се оказа така.

В тази друга фитнес зала де Ридер видя нещо ново. Малки момчета, които успяха да го победят. Това предизвика нещо вътре в него. Де Ридер започна да тренира все по-често, завърши обучението си, но не подозира, че един ден ще стане професионалист. Отначало участваше в турнири. Той спечели Abu Dhabi World Pro и три пъти завърши втори на европейско.

С течение на времето Рейнир искаше да се бие в истински бой. Първата му ММА битка е в Антверпен. Беше адски нервен. Докато загряваше, ръцете му бяха като спагети. Но когато клетката се затвори и противникът му се нахвърли върху него, той инстинктивно го сграбчи. Последва сваляне, задушаване и край. Това се превърна в негов стил.


Без излишни движение. Престъпи напред, хвани съперника и го удуши. С ненадминат рекорд той се обърна към големи организации. UFC имаше малко място по това време. ONE Championship наистина му предложи интересна възможност. Той подписа, би се веднага и спечели първите си три битки.

Последва мачът за титлата срещу Аунг Ла Н Санг. По време на COVID-19, без публика. Той спечели, стана шампион в две теглови категории, но не се наслади особено на това. Защо ? Защото не беше на най-голямата сцена. Това беше азиатската лига ONE Championship, а не UFC.

Започна да става известен в Азия, но в Холандия почти никой не го познавашe. Той стана „неизвестният топ боец от Холандия“. Нямаше медии, няма голяма фен база. Все пак смяташе, че това е добре. Без феновете да го гонят по улиците, без лудости. Но също така и без никакво признание. Разочарованието нарастваше, а опоненти липсваха.

Нямаше яснота около договора му. Де Ридер започна да се чуди  защо все още го прави. Тогава той си помисли, че е време да се бие с боец от тежка категория в лицето на Анатолии Малихин. Това свърши зле. Няколко удара и всичко приключи. Нокаут. След това отново мина доста време до следващия му мач.

В реванша срещу Анатолий Малихин Де Ридер се би добре, както искаше. Но в третия рунд кардиото му свърши. Малихин пак го нокаутира и така в 2 битки му взе 2-те титли. Договорът му с ONE продължаваше, а Рейнир започна да се чувства в капан. Де Ридер се осмели да ги напусне и да се бие другаде, въпреки заплахите за съдебни действия.

Час преди мача си той все още не знаеше дали ще бъде допуснат да се бие. Все пак Рейнир пристъпи в клетката и спечели. И това беше хубаво нещо, защото тогава дойде обаждането от Али Абделазиз, който го уведоми, че вече е част от UFC. Мечтата му стана реалност, точно навреме

Ако беше останал с ONE още дълго, кариерата му можеше да пропадне. Сега най-накрая получи шанса, на който винаги се бе надявал. Засега де Ридер успя да спечели първите си 2 битки в UFC със събмишън. Но на 3-ти май ще се изправи срещу опасен борец в лицето на Бо Никал. Двамата ще мерят сили в Айова, САЩ.

Това е битката, която ще покаже дали де Ридер има шанс да стигне до златото в UFC.