Джо Роугън сега може да е известен по целия свят като коментатор на UFC и подкастър, но пътят му към това започва със страх. В младостта си Роугън беше всичко друго, но не и увереният мъж, който е днес. На 14-годишна възраст той се сблъсква с нещо, което никога няма да забрави.
По време на епизод от неговия подкаст той говори откровено за този момент. Момче от училище го сграбчи за главата в съблекалнята. По онова време Роугън не можа да отвърне на побойника. Никога преди не се беше сбивал. Момчето го съборило на земята и се канело да го удари с юмрук в лицето.
Но в крайна сметка побойникът решил да спре. Без да нанесе нито един удар, той остави Джо на пода. Унижението било по-лошо от истински удар. Срамът от този момент накара Роугън да тренира и да се запали по бойни спортове. Без тази случка той може би никога нямаше да влезе във фитнеса.
Роугън каза, че инцидентът е един от най-неудобните моменти от детството му. Не заради болката, а заради безсилието. Чувстваше се слаб. И това преживяване предизвика нещо в него. Това се превърна в повратна точка в живота му.
След този инцидент Джо започва да се занимава с таекуондо, а по-късно и с кикбокс. Никога повече не искаше да чувства, че не може да се защити. Това, което започна като самозащита, прерасна в страст. В крайна сметка това също му даде глас в света на бойните изкуства.
Неговите знания, опит и честност го правят обичан както от бойци, така и от фенове. Въпреки че Роугън никога не се е бил в професионален MMA мач, той спечели уважението на някои от най-големите имена в спорта.
Годините му опит с таекуондо, манията му по техниката и задълбочените му интервюта го превърнаха в икона в бойните изкуства. Неговата история за побойника показва, че и най-силните хора някога са били уязвими. Това е напомняне, че вашият растеж често започва с провал.
Напомня, че силата ви не идва от победата, а от това да се изправите, след като сте били съборени - буквално или преносно.