Покойният Бувайсар Сайтиев: Всеки ден трябва да правим добро, за да заслужим място в рая

На 11 март Бувайсар Сайтиев щеше да навърши 50 години. Трикратният олимпийски шампион по свободна борба е починал на 2-ри март в московска болница. Сайтиев е един от малкото олимпийски борци, които приемат популярността на ММА без ревност и редовно се появяват както на турнири, така и до бойците.

Награждава Пьотр Ян след спечелването на колана на ACB, провежда семинари, участва в обучението на Юсуф Райсов и Хамзат Чимаев. Сайтев периодично се появяваше в интервюта и подкасти. Решихме в негова памет да съберем някои от най-интересните неща, които Сайтиев каза през последните години.

Той показа, че е един от най-великите в борбата, но и също така, че е добър и земен човек. Сайтиев не се големеше и подаваше ръка на всеки, който го е помолил. Именно заради това стотици състезатели скърбят и пишат в негова чест. Нека сега си припомним някои от нещата, които Бувайсар казваше през годините.

За децата си:

„Съжалявам, че не мога да бъда толкова строг с децата си, липсва ми твърдост. Не бих казал, че съм слаб, но сигурно нямам достатъчно твърдост към себе си, така че няма смисъл да го налагам и на децата си. Възможно е нашите деца да преминават през период, в който трябва да се научат да живеят с разрешени ежедневни проблеми. През съветските времена ние не живеехме, а оцеляхме. Не можеш да построиш къща над определен стандарт, не можеш да си купиш чифт дънки, не можеш да станеш богат. Нямаше култура на боравене с финанси или частна собственост. Днес много от нас вече имат подходящи условия за живот, децата нямат проблеми с обличането и храненето."

За победите:

„Винаги трябва да вярвате в победата си. Винаги. Защото обективността не винаги е обективна. Играем шах, ти имаш още фигури, а на мен почти не ми останаха. Но може някой крак от стола ти да се счупи, може вятърът да духа през прозореца, може да ти се обадят и да загубиш концентрация. Какво е нужно да Бог да направи чудо? Нищо! В такова чудо живеем.“

За милитаризацията и ММА:

"Сега сме в ерата на милитаризация, хората се озлобяват. Имаме нужда от силни, твърди мъже, които са готови да се бият. Те трябва да отгледат деца, които са готови да се бият утре. Не споделям тази позиция. Аз съм пацифист. Въпреки че смятам, че човек трябва да защитава семейството си, не споделям пропагандата на насилието. Иска ми се нашите деца, руските деца, децата от Северен Кавказ да имат колкото се може повече възможности. Да може едно дете в Кавказ да се заинтересува от ИТ технологиите и да стане един от най-добрите специалисти в света. Да може едно дете да отиде в селскостопанската индустрия, предвид нашата история, за да могат децата ни да се развиват в изследването на космоса. Да не се налага всичките ни деца да ходят на ММА. От стотици хиляди хора никой не може да стигне до златния олимпийски медал. Оказва се, че те не са натрупали никакъв багаж, не са придобили професия, не са създали семейство. И има твърде много хора като тези по нашите улици."

За волята:

„Волята се тренира всеки ден. Способността да издържиш и да работиш е сила на волята."  

За смъртта:

„Понякога, когато летя със самолет и започне турбуленция, осъзнавам, че ме е страх. Явно още не съм готов за смъртта. Въпреки че човек вероятно никога няма да каже: „Това е, готов съм сега“. Затова трябва да изградите живота си така, че да не се страхувате от смъртта. Всеки ден трябва да правим добри дела, нещо полезно. Всеки ден трябва да си спечелиш мястото в рая. Така че, ако се страхувате да умрете, това означава, че все още имате работа. Не виждам старостта си, вече съм стар и не мога да си представя други промени. Може би брадата ми ще стане още по-бяла.“

Почивай в мир!