Александър Александров: Лишенията правят успеха по-сладък

В сряда Александър Александров (кат. 49 кг) донесе втора квота за боксьорите за игрите в Лондон. Памперса, както е известен националът, е един от най-опитните боксьори в тима. 27-годишният Александров искаше да се отказва от бокса през миналата година, но все пак реши да остане, а сега вече мисли и за олимпиадата. Българинът продължава участието си в олимпийската квалификация в Трабзон и въпреки че вече взе квота, се цели в първото място. В почивния ден Александров говори специално за "7 дни спорт".

- Честита квота. Как ще коментирате представянето си в Турция?
- Изиграх три мача до квотата, първият ми беше най-труден. Добре се чувствам. Мисля, че без проблем победих и в трите мача. Взех квота, но искам да стигна финал.

- Как виждахте шансовете си преди турнира? Очаквахте ли да биете така?
- Надявах се, че ще взема квота. Бях трениран и това беше целта. В интерес на истината хванах и хубав жребий, защото в горния поток бяха двама от фаворитите, които не исках да са при мен. Те не ми бяха конкуренция за квотите.

- Колко труд ви коства тази квота?
- Много труд, много години, много лишения. Направо е убийствена работа.

- Какви са лишенията за един боксьор?
- Много са. Да почнем от свалянето на килограми... В момента гладувам и свалям килограми, защото ме чака кантар. Освен това не се виждам с близките си. Сега един месец бяхме на лагер в Турция, не съм си виждал жената и детето. От всичко се лишавам. Тренировките са по два-три пъти на ден. Жертвите са много. Но когато има резултат, когато печеля, съм доволен от това, което правя и се радвам, че имам успех.

- Миналата година искахте да се отказвате от бокса. Защо?
- Да, наистина имаше нещо такова. Просто ми беше дошло в повече. Роди ми се дете, нямах успехи, все нещо ми липсваше на големи първенства. И затова исках да се откажа. Искам да благодаря на сегашния ми треньор Михаил Таков, защото той ме мотивира. Убеди ме и да сваля в долната категория до 49 кг, където има повече квоти.
Мотивира ме, накара ме да си повярвам, че мога да постигна нещо голямо и го направих
Да взема квота е голям успех за мен, защото винаги съм искал да се бия на олимпиада.

- С какво щяхте да се занимавате, ако бяхте спрял с бокса?
- Пак щеше да е нещо, свързано с бокс. Аз съм завършил НСА, треньорски профил и щях да продължа да се занимавам с бокс - дали като треньор, дали като професионален боксьор.

- Сега предполагам сте доволен, че не сте се отказал.
- Разбира се, разбира се. Това ми е било мечта - да участвам на олимпийски игри и се радвам, че я постигнах.

- Благодарихте на треньора си Таков. Какво се промени като обстановка и като мислене в отбора след смяната на треньора?
- По-спокойна е обстановката, момчетата не са толкова изнервени. Има настроение вътре в колектива, единни сме. Това е много важно. Преди все се получаваше преди големи първенства да има скандали, караници. Сега го няма това, а спокойствието е важно. Получихме и заплати, екипировки, а това също е важно.

- Слязохте в долната категория до 49 кг. Как сваляте килограми?
- Кантарът ми е най-трудното нещо. Свалям ги с тренировки, гладуване, сауна, лишавам се от всичко. Понякога се налага да не пия дори вода. Трудно е, но стискаш зъби. Като мине кантара се наяждаш, за да имаш сила за мача и след мача пак тренировка и глад.

- Как тръгнахте в бокса? Защо избрахте точно този спорт?
- Не броя от колко години съм боксьор, но мисля, че през 1998 г. ми беше първото състезание. Навремето треньорите ходеха по училищата, събираха деца. Така беше и с моя първи треньор Ивайло Недков. Той мина през нашето училище, събра деца.
Аз бях най-малкият, то затова ми е и този прякор Памперса
Спомням си, че като почнах да тренирам бокс, тежах 30 кг. Мислех си, че няма да ме вземат за боксьор. Накарах момчетата, които се бяха записали да го питат дали ще ме вземе и мен. Той ме извика, започнах да тренирам. Откакто влязох в залата, от първия ден се запалих много и оттогава не съм спирал въобще.

- Как го приеха родителите ви? Боксът все пак е опасен спорт. Не ви ли казаха да не ходите, защото ще ви бият?
- Майка ми говореше така, но баща ми го прие нормално. Каза, че щом това искам, значи трябва да го правя. Той държеше много да спортувам нещо. Аз съм ходил на плуване, на футбол, на лека атлетика.

- Остава ли ви свободно време? Какво правите, когато не сте в залата?
- Основно гледам да си почивам. Обичам да съм със семейството си, с детенцето, много му се радвам, когато го гледам. Последно време само това правя. Излизаме с жена ми и детето. Гледам да си почивам.

- Детето със сигурност променя живота и начина на мислене.
- Да, така е. Амбицира ме още повече. Всеки път, преди да се кача на ринга, си мисля:
"Айде, качваш се и биеш, не само за теб, но и за детето"
Надъхва ме, мотивира ме.

- Ще пуснете ли сина ви в спорта, когато порасне?
- Задължително ще спортува нещо. По принцип боксът е много тежък спорт. Аз не искам да става боксьор, но той ако си реши, няма да го спра. Но иначе задължително ще спортува.

- Каква ви е целта на олимпиадата?
- Ако кажа, че целта ми е само участието, ще излъжа. Не е така. Ще тренирам, ще отида, ще дам всичко. Каквото мога да взема, ще го взема. Дай Боже да стигна до медалите.