Може ли Фьодор Емеляненко да бъде смятан за най-великият в тежка категория ?

Легендарният руски боец Фьодор Емеляненко отдавна се радва на спортната си пенсия, окачвайки ръкавиците си.

Но наследството на "Последния император" е толкова голямо, че продължава да се обсъжда и днес. Например, наскоро звездният коментатор на UFC Джо Роугън изрази мнение, че върховата версия на Фьодор едва ли ще бъде победена от някого.

„Ако вземете младия Фьодор от Pride, не мисля, че някой би го победил в разцвета му. Беше много добър, задмина Cro Cop (Мирко Филипович), когато беше на върха си. Не забравяйте, че по-голямата част от битката се водеше в стойка. Фьодор удряше Cro Cop с удар след удар и го пречупваше. 

Кевин Рандълман, по дяволите, направи суплекс и приземи Фьодор на главата му, а пет секунди по-късно Емеляненко го заключи с кимура. Това е лудост. Фьодор беше специален, просто чудовище.“, каза Роугън в своя подкаст.

Роугън далеч не е първият, който нарече Емеляненко най-добрият в тежка категория в историята. Това мнение обаче веднага поражда много спорове. Така че може ли Фьодор да се нарече най-добрият в тежка категория в историята на смесените бойни изкуства ?

Руснакът си направи име в японската промоция Pride, когато там, а не в UFC, се състезаваха най-силните бойци в света. В Япония Емеляненко е толкова популярен, че хората са готови да му се покланят там и до днес. В началото на кариерата си Емеляненко се бори в друга японска промоция, RINGS, където през декември 2000 г. претърпя първото поражение в кариерата си, което, разбира се, повдига въпроси.

Руснакът беше отстранен от битката поради порязване, което японецът Циоши Косака му нанесе с непозволен удар с лакът. След това започна ерата на Емеляненко. Фьодор не беше губил от 10 години, представяйки се на най-високо ниво по онова време. 27 последователни победи в тежка категория е фантастична статистика, която не подлежи на обяснение.

Интересното е, че Фьодор никога не е изглеждал като естествен боец в тежка категория. Той почти винаги е бил по-малък от опонентите си. Руснакът е висок 183 см и има обхват на ръцете от 189 см. За сравнение, настоящият шампион на UFC Джон Джоунс е висок 193 см и има обхват от 215 см.

Но това никога не е било проблем за Фьодор. Той се изправяше срещу огромни бойци и това беше в епоха преди тестовете за допинг. Просто вижте как изглеждаше Кевин Рандълман срещу "Последния император". Резултатът обаче винаги беше един и същ: съдията вдигаше ръката на Фьодор.

Емеляненко компенсира не много големите си размери по стандартите на тежка категория с експлозивна скорост. Той беше много бърз за тежка категория, особено в работата с ръцете си. Ударите му летяха толкова бързо, че опонентите му понякога просто не ги виждаха. Той определено имаше нокаутираща сила. Неговите удари сгъват наполовина бивши шампиони на UFC и гигантски бойци като Зулузиньо.

Фьодор записа 10 години без загуба на най-високо ниво. Никой друг в тежка категория в историята не може да се похвали с такава статистика. Всички дебати за величието на Фьодор възникват от въпроси за неговата опозиция. Крицитите казват, че Емеляненко се е борил с изроди в Япония и когато се е преместил в Съединените щати, е започнал да губи от всички. Има известна справедливост в тези присъди.


Опонентите на Емеляненко понякога включваха бойци като Зулузиньо и Чонг Ман Хой, чийто ръст беше 218 см. Такива битки, разбира се, донякъде напомняха поп-MMA. Важно е обаче да запомните, че по това време Pride беше най-силната лига в света. В допълнение към битките с хипотетични изроди за създаване на фрийкшоу, Емялененко се би и с най-добрите бойци от онова време.

Фьодор често има критики, защото никога не се е пробвал в UFC. Но вижте резюмето на Фьодор, той е победил бивши и бъдещи шампиони на UFC като: Антонио Ногейра, Марк Коулман, Тим Силвия, Андрей Арловски, Кевин Рандълман и Франк Мир. Фактът, че Емеляненко не успя да постигне споразумение с Дейна Уайт, не означава, че Фьодор се е страхувал от конкуренцията и е останал да бие изроди в Япония.

Между 2000 г. и 2010 г. Фьодор беше в дълга победна серия и побеждаваше шампиони на UFC. Да, тук можем да кажем, че много от тях вече бяха в упадък, но например Ногейра след две поражения от Емеляненко стана шампион на UFC, макар и временен. Арловски след две поражения от Тим Силвия, когото, между другото, Фьодор победи, продължи серия от пет победи и беше в отлична форма в битката с Емеляненко.

Емеляненко не се би с Ранди Кутюр, който по онова време беше спечелил титлата на UFC три пъти, но Ранди загуби от Ногейра, когото Емеляненко вече беше победил два пъти. Фьодор така и не отиде в UFC, което оставя поле за скептицизъм и критика. Да, през 2010 г. Емеляненко се присъедини към Strikeforce, където започна неговата серия от загуби. Все пак не трябва да забравяме, че той се би на най-високо ниво 10 години и премина през много трудни битки, в които е получавал щети. 

Между другото, не само неговият опит говори за величието на Фьодор. Прочетете интервюта с бойци, които споделят мнението си за Емеляненко, и ще разберете всичко. Джон Джоунс, например, смята Фьодор за свой идол. Дебатът за статута за най-великия боец в тежка категория в историята винаги е субективна история. Всеки има собствено мнение, свои фаворити. Но на хартия никой все още не е успял да победи постиженията на Фьодор.

10-годишната непобедена серия в тежка категория, предвид размера на Фьодор, е история, която е изключително трудна за подобряване. Разбира се, трудно е да се сравняват бойци от различни епохи, но все пак, когато става дума за Фьодор в ерата на Pride, тогава е наистина трудно да си представим, че някой може да го победи. Никой не успя да го направи - само възрастта успя.