Франки Едгар сподели защо се оттегля от ММА след UFC 281

Франки Едгар знае, че може да продължи да се бие и след следващата си битка в UFC 281, но той вече обяви, че 12-ти ноември ще бъде последният път, когато ще го гледаме в смесените бойни изкуства.

Бившият шампион на UFC в лека категория, който също така се би за златото в категория петел, реши преди завръщането си в Октагона, да сложи край на кариерата си.

Според Едгар не е имало един конкретен момент, който да е довел до неговото решение, а по-скоро това са множество фактори, които в крайна сметка са го накарали да обяви предстоящото си пенсиониране.

„Много неща са“, каза Едгар пред MMA Fighting. „Начинът, по който протичаха битките ми напоследък, също доведе до това. Моето тяло - аз остарявам. Чувствам се прекрасно. В подготвителния лагер съм толкова силен човек, че винаги имам много добри лагери. Винаги се чувствам добре, но тялото си иска своето през годините и просто искам да продължа напред здрав.

Знам, че не мога да се бия вечно. Определено бих могъл да нанижа още няколко години, но знам, че никога няма да премина към следващата глава в живота си така. Мисля, че съм егоист, ако все още се опитвам да преследвам битките, а в същото време имам семейство и деца, които искат да имат собствени цели. Искат да съм покрай тях, защото те ще искат да мога да говоря добре и да си запазя разума. Точно сега е може би най-добрият момент да се оттегля.“

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

Публикация, споделена от Frankie Edgar (@frankieedgar)

Последните две битки на Едгар завършиха с жестоки нокаути, но той се изправи срещу двама от най-добрите в категория петел в лицето на Марлон „Chito“ Вера и Кори Сандхаген.

Въпреки че все още е здрав и не страда от сериозни травми от бойната си кариера, роденият в Ню Джърси боец знае, че си играе на хазарт, като продължава да поема щети във всяка битка. Притесненията за потенциални мозъчни увреждания в бойните спортове трябва да са нещо, за което да мисли всеки боец, и Едгар казва, че дори и да се чувства добре в момента, травмите на главата са невъзможни за игнориране.

„Определено това е в мислите ти“, каза Едгар. „Има разговори за това в спорта - не само в нашия спорт, но и във всички други. Не е като да започвам да забравям или да не мога да говоря с лекота. Но и не знам как се проявяват тези увреждания. Случва ли се един ден, събуждате се и сте объркан или се случва постепенно? Кой знае.“

Едгар също е бил свидетел на ужасяващите истории както в смесените бойни изкуства, така и в бокса, когато бойците просто не знаят кога да се откажат.

Легендите на спорта са почти принудени да напуснат, след като претърпяха брутални нокаути или претърпяха няколко поредни загуби, при които е ясно, че са загубили ритъма си. Като вероятн член на Залата на славата на UFC, наследството на Едгар вече е циментирано и той никога не би искал да бъде в позиция, в която хората да го молят да сеоттегли, вместо да направи този избор съзнаетлно за себе си.

„Не искам да бъда този човек“, каза Едгар. „Не е честно да подлагам семейството си на това. Моята гордост също не иска да усеща това. Чувствам, че все още мога да се бия с най-добрите в света. Но мисля, че в миналото щях да спечеля тези битки, а сега не успявам да ги спечеля. Не знам дали това е начинът, по който се отразява времето или момчетата стават по-добри. Но сега е моментът. Имаме още един двубой в Ню Йорк, точно на моя територия, там има много история. Мисля, че това е добро изпращане.“

Едгар никога не си е представял, че изобщо ще използва тази дума - пенсиониране.

„Мразя да го казвам, но трябва да го кажа“, каза Едгар. „Винаги съм мислил, че ще бъда човек, който никога няма да каже, че се пенсионира, но ако не го направя, никога няма да се измъкна оттук. Мисля, че сега е моментът. Трябва да мисля за това, което ще правя след това. Трябва някак да премина през тази част.

Не съм от тези, които казват неща и след това се отказват от тях. Казах го, ще изпълня. Гадно е. Определено не искам да е така, но всички хубави неща имат своя край.“