Насурдин Имавов размята Сирил Ган като парцалена кукла в залата
Започнах с бокса на 21-годишна възраст. Това е доста късно. Започнах без да знам нищо за бокса. Започнах заради дъщеря ми, която беше болна. Сега тя е на 16 години. Тя беше родена с болест, която представлява дупки в гръбнака. Повечето такива деца са парализирани и в инвалиден стол.
Моята дъщеря беше благословена и не само ходи, но и бяга. Тя ме мотивира да стана най-добрия и исках да изкарам пари. Аз бях боец, който дойде от нищото. Никой не ме познаваше. Бях на последно място в листа с 284 боксьора. Бях боксьорът с най-малко опит на олимпийските игри.
Уважавам Майк Тайсън, Рой Джоунс, Ивендър Холифийлд. Когато обаче стане въпрос за бокс, то за мен винаги Мохамед Али е бил най-добър. Не само, че беше страхотен боксьор, но остави и следа на ринга и извън него. Бокса е спорт, който те избира. Не ти го избираш, а той избира теб.
Няма време за почивка, когато си шампион. Всеки иска да е на твоето място. Вече постигнах целите си в спорта. Казах на моята дъщеря, че ще стана шампион и ще се погрижа за нея. Направих го. Вече доказах всичко. Сега трябва да преценя дали да опитам отново, или просто да се оттегля.