Георги Танчев: Завръщане към корените, нова страница и битка за седма поредна победа

Георги Танчев пристига на MAX FIGHT 63 като боец, който е минал през две държави, през различни школи, през силата на аматьорския спорт и суровата реалност на професионалния ринг.

На 29 ноември в зала "Левски София", непобеденият в профи бокса Танчев ще търси своята седма поредна победа, този път срещу опитния молдовец Андрей Санджура - боец с 22 професионални срещи зад гърба си и амбиция за реванш пред българската публика. Но зад формулата на Танчев - "6-0, агресивен стил, много сила" стои история на избори, натиск, миграция, разочарования, връщане и ново начало.

Танчев започва бокса далеч от България - в Швейцария, където семейството му се премества, когато той е още тийнейджър.

"Почнах на 15 - треньорът ми ме откри в едно училище и така се запалих", разказва той и добавя, че първият импулс да тренира е бил желанието да помага на семейството и да намери нещо, което да има смисъл. 

Това "нещо" постепенно се превръща в път: 11 години тренировки, 9 титли на Швейцария във всички възрастови групи, медали от международни турнири, участие в националния отбор при юношите и мъжете.

"Бях в отбора от 16 до 22 години, но после смениха целия щаб, не се разбрах с новия треньор и много от нас напуснаха. Тогава преминах към професионалния бокс", казва той.

Точно този момент е ключов - професионалната сцена му пасва повече.

"Професионалният бокс е по-твърд, с по-дълги рундове и изисква повече концентрация. Харесва ми. Това е спортът, който ми приляга."

В Швейцария обаче остава без треньор, който да му подхожда. Липсват условия. Липсва посока. И тогава идва решението, което променя всичко - връщане в България, където го очаква човекът, който успява да извлече максимума от него: Борислав Бояджиев.

"Работата с Боби ми пасва най-добре. Той може да извади всичко от мен. Затова се върнах - да се концентрирам изцяло върху професионалния бокс", казва Танчев, напълно убеден, че именно дисциплината и строгия режим, който Бояджиев изисква, са това, което го издига.

"При него трябва голяма дисциплина. Ако не ставаш - казва го директно. Той не приема да тренира всеки."

Оттук нататък нещата се нареждат бързо: Танчев прави 5 поредни победи, включително последната - категоричното му представяне на MAX FIGHT 62 срещу украинеца Анатолий Бурудиян. Комбинацията от физическа сила, темпо, упоритост и увереност го превръща в един от най-интересните боксьори в тежката категория у нас.


За предстоящия двубой с Андрей Санджура, Георги е категоричен: уважава опита, но не се впечатлява от статистиката.

"Гледах му два мача. Мисля, че съм по-класен от него и няма да имам проблем. Искам да го приключа преди четвъртия рунд."

Тази увереност не е празни думи. Тя идва от система, дисциплина, треньор, който не позволява половинчати усилия, и от факта, че Танчев вече търси по-големи предизвикателства.

"Гоним възможно най-високите боксьори в ранглистата, от топ 300 нагоре в целия свят. Искам по-сериозни имена, за да се изкачвам."

За българското ниво на бокса той говори с уважение:

"Нивото е добро, боксът в България се развива. Има много хора, които го взимат сериозно."

Един от състезателите, които посочва, е Петър Драганов - негов приятел и име, което също набира скорост.


Подготовката за MAX FIGHT 63 върви гладко - без травми, без усложнения, без проблеми с килограмите. А когато прозвучи първият гонг на 29 ноември, Танчев ще влезе в ринга като човек, който се е върнал към корените си, намерил е своя треньор, своя екип и своя път.

От една страна на ринга ще стои Санджура - опитен, корав молдовец, който влиза за реванш пред българската публика.

От другата - Танчев: млад, дисциплиниран, гладен, убеден, че най-доброто тепърва предстои.

Седмата победа е цел.

Но истинската битка е отвъд нея - битката за изкачване, доказване и бъдеще в професионалния бокс.